МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ДИРЕКЦИЯ “КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ”
Сектор “Заверки и легализации“
На 30 април 2001 г. влиза в сила за Република България Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.
Във връзка с прилагането на конвенцията, даваме следните разяснения:
1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи
/публични актове/, предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение /apostille/. По своята същност и съдържание заверката с “апостил” представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален “апостил” документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация /от други, висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят/.
Неофициален превод на конвенцията е даден в приложение № 4.
2. Подробна информация за издаващите “апостил” органи на всяка държава може да се получи на Интернет адрес: www.hcch.net
3. Документите, произхождащи от посочените държави и снабдени с “апостил” няма да се легализират от българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или акредитирани за нея. Те ще се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма “апостил”. В случай, че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с “апостил”, за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени /легализирани/ съгласно общоприетата досегашна процедура – да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което – легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея.
4. Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави – страни по конвенцията. Органите, компетентни да поставят “апостил” върху българските публични актове са:
- Министерството на правосъдието – за актовете на съдилищата и нотариусите /публични актове по смисъла на чл.1, букви “а”, “с” и “d” от конвенцията/;
- Министерството на външните работи – за всички останали актове /публични актове по смисъла на чл.1, буква “b” от конвенцията/. Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии; документите за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОИ, НСИ и други подобни/.
5. Важно обстоятелство е, че конвенцията не се прилага и не се снабдяват с “апостил” административните документи, пряко свързани с търговска или митническа операция, както и документите, изготвени от дипломатически или консулски представителства. Такива документи могат да бъдат удостоверени за ползване в чужбина /легализирани/ от Министерството на външните работи, когато са оформени съгласно действащите изисквания – да бъдат заверени с оригинален т.н. “правоъгълен щемпел за чужбина” от издаващия или съответния висшестоящ орган /виж точка 7/.
6. ВАЖНО! В съответствие с новата процедура за удостоверяване на предназначените за чужбина български документи, от 30 април 2001 г. Министерството на външните работи няма да заверява документите, оформени с удостоверение /“апостил”/ от Министерството на правосъдието. Поради това, когато удостоверените от Министерството на правосъдието документи трябва да се представят в държави, които не са страни по посочената конвенция, тези документи следва да се внесат за следващо легализиране направо в дипломатическото представителство на съответната държава.
7. За да бъдат снабдени с “апостил” от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания – да имат в оригинален вид заверка с т.н. “правоъгълен щемпел за чужбина” от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице/.
Основните видове документи, начина на оформяне и реда за тяхното заверяване са посочени в приложение № 8.
Няма задължително изискване българските документите да бъдат снабдени с превод на чужд език, за да бъдат удостоверени /легализирани/ от Министерството на външните работи. Всяко заинтересовано лице може да поиска единствено да бъде извършено удостоверяване чрез “апостил” /легализиране/ на надлежно оформения български документ. Допълнителни разяснения относно преводите се съдържат в т.11.
8. Снабдените с “апостил” български документи се освобождават и не се нуждаят от следваща легализация от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, в която ще се представя документа. Необходимо е да се има предвид, че снабдените с “апостил” документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията. В редица държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден от “апостил” документ, когато това копие е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус, в съответствие с вътрешното право. Това означава, че съществува възможност редица документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по конвенцията. Тази възможност поставя въпроса за целесъобразността от снабдяването на документа с превод на определен чужд език. В случаите, когато притежателят на снабден с “апостил” български документ има намерението или необходимостта лично да го представя пред органите на различн държави-страни по конвенцията, той може да извършва преводите във всяка държава, съгласно местните изисквания.
9. Друго, важно обстоятелство е, че разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ. Когато между България и държава-страна по конвенцията има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация, ще се прилага режима на двустранния договор, съобразно посочените в него видове документи и начина за тяхното оформяне /обща информация за такива договори е дадена в приложение № 2/.
В същото време, няма пречки документите да бъдат снабдени и с “апостил”, въпреки облекчения режим по конкретния договор за правна помощ. Такова оформяне е препоръчително, особено за заверявани от местен нотариус документи /пълномощни, декларации, удостоверения/, тъй като чрез поставения “апостил” българските органи ще получат съответните гаранции за правомощията на чуждестранния нотариус, извършил удостоверяването върху документа. Това съображение е валидно и по отношение на определени видове документи за чужбина, удостоверявани от български нотариус или друг орган.
10. По отношение на документите, произхождащи от държави или предназначени за държави, които не са страни по посочената конвенция, се прилагат досегашните изисквания и процедура за тяхното удостоверяване /легализиране/:
- чуждите документи трябва да са удостоверени /заверени/ от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което – легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея. Когато няма легализация от българско представителство в издаващата държава, такава легализация трябва да направи дипломатическото представителство на издаващата държава, акредитирано за България
- българските документи трябва да притежават “апостил” от оправомощения наш орган или другата форма на удостоверяване /легализация/ от Министерството на външните работи, след което се легализират от дипломатическото или консулско представителство на държавата, в която трябва да бъдат представени.
11. За да бъде направено от МВнР удостоверяване /заверка/ на подписа на преводача, преводите на български или чужди документи трябва да са извършени само от български преводачески фирми, които имат сключен договор с Министерството на външните работи. Преводите трябва да са оформени в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 3. Обръщаме внимание на заинтересованите лица, че е възможно в някои държави да не бъдат признати преводите, извършени от български преводачи, независимо от това, че подписа на преводача е заверен от българското Министерство на външните работи.
Необходимо е да бъде поискана предварителна информация от дипломатическото представителство на държавата или от местния орган, където ще се представя документа, дали извършеният и заверен в България превод ще бъде признат. В някои държави тези преводи се признават, след като съответното дипломатическо представителство, акредитирано за нашата страна, удостовери заверката на подписа на преводача, извършена от българското Министерство на външните работи.
12. До приемането на нов нормативен акт, регламентиращ изискванията и процедурата за удостоверяване /легализиране/ на документите от и за чужбина, се прилагат разпоредбите на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа /обн. ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., последно изм., ДВ бр.103 от 25.12.1990 г./.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ДИРЕКЦИЯ “КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ”
Сектор “ Заверки и легализации “
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
СПИСЪК
НА ДЪРЖАВИТЕ-СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ
ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ
НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ, СЪСТАВЕНА В ХАГА НА
5 ОКТОМВРИ 1961 Г.
/ КОНВЕНЦИЯ № 12/
АВСТРИЯ, АВСТРАЛИЯ, АНДОРА, АНТИГУА И БАРБУДА, АРЖЕНТИНА, АРМЕНИЯ, БАРБАДОС, БАХАМИ, БЕЛАРУС, БЕЛГИЯ, БЕЛИЗ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, БОТСВАНА, БРУНЕЙ, БЪЛГАРИЯ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ВЕНЕЦУЕЛА, ГЕРМАНИЯ, ГЪРЦИЯ, ИЗРАЕЛ, ИРЛАНДИЯ, ИСПАНИЯ, ИТАЛИЯ, КАЗАХСТАН, КИПЪР, КИТАЙ – САМО ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЙОНИ ХОНГ КОНГ И МАКАО, КОЛУМБИЯ, ЛАТВИЯ, ЛЕСОТО, ЛИБЕРИЯ, ЛИТВА, ЛИХТЕНЩАЙН, ЛЮКСЕМБУРГ, МАВРИЦИЙ, МАКЕДОНИЯ, МАЛАВИ, МАЛТА, МАРШАЛОВИ ОСТРОВИ, МЕКСИКО, НАМИБИЯ, НИЮ, НОВА ЗЕЛАНДИЯ, НОРВЕГИЯ, ПАНАМА, ПОРТУГАЛИЯ, РУМЪНИЯ, РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ, САЛВАДОР, САМОА, САН МАРИНО, СВАЗИЛЕНД, СЕЙНТ КИДС И НЕВИС, СЕЙШЕЛИ, СЛОВЕНИЯ, СУРИНАМ, СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ТОНГА, ТРИНИДАД И ТОБАГО, ТУРЦИЯ, УНГАРИЯ, ФИДЖИ, ФРАНЦИЯ, ХОЛАНДИЯ, ХЪРВАТСКА, ЧЕШКА РЕПУБЛИКА, ШВЕЙЦАРИЯ, ШВЕЦИЯ, ЮЖНА АФРИКА, ЯПОНИЯ.
Подробна информация за издаващите “апостил” органи на всяка държава може да се получи на Интернет-адрес:
www.hcch.net/e/status/stat12e.html#ro
ДИРЕКЦИЯ “ КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ “
Сектор “Заверки и легализации”
С П И С Ъ К
на държавите, с които Република България има сключени договори за правна помощ по граждански дела, предвиждащи освобождаване от легализация на документи
АВСТРИЯ
Обн. ДВ, бр.79 от 10.10.1969 г., в сила от 22.08.1969 г.
1. Издадените от съдилищата или от държавните учреждения на една от Договарящите се страни в рамките на тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и служебен печат, имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна. Това се отнася и за други местни документи, които съгласно с правните норми на Договарящата се страна, в която са издадени, имат доказателствена сила на официални документи.
2. Със същата доказателствена сила се ползва и заверката на подписа върху частен документ, положена от съд, учреждение или нотариус на една от Договарящите се страни.
АЗЕРБАЙДЖАН
Обн. ДВ, бр.78 от 08.07.1997 г., в сила от 26.09.1997 г.
Член 21
Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато се предявяват на територията на другата страна.
По смисъла на договора за официални се считат документите, издадени от компетентните органи на двете страни.
АЛЖИР
Обн. ДВ, бр.27 от 05.04.1985 г., в сила от 01.04.1985 г.
Член 20
Използване на документи
1. Документите, издадени или заверени в рамките на компетентността на орган или на служител на една от двете договарящи страни, не се нуждаят от легализация за използването им от съд или друг органи на другата договаряща страна, но при условие, че са подписани и подпечатани с официален печат.
2. Разпоредбите по ал.1 се отнасят и до подписите на документи, заверени от съд или друг компетентен орган.
АРМЕНИЯ
Обн. ДВ, бр.81 от 15.07.1998 г., в сила от 07.12.1997 г.
Член 22
Освобождаване от легализация
Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни се освобождават от легализация или други аналогични формалности при представянето им на територията на другата страна.
По смисъла на този договор за официални се считат:
документите, издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите;
документите, издадени от административните органи;
нотариалните документи;
официалните удостоверения като отметки в регистрите, заверка на дати и заверка на подписите на частни документи.
ВИЕТНАМ
Обн. ДВ, бр.69 от 04.09.1987 г., в сила от 05.07.1987 г.
Член 12
Валидност на документите
/1/ Документи, съставени или заверени от компетентните органи на територията на едната от договарящите страни или представени с официално заверен превод според установената форма, са валидни на територията на другата договаряща страна без легализация. Това важи и за документи на граждани, чийто подписи са заверени съгласно действуващите разпоредби в съответната договаряща страна.
/2/ Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
ГРУЗИЯ
Обн. ДВ, бр.3 от 10.01.1997 г., в сила от 06.06.1996 г.
1.Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато се предявят на територията на другата страна.
2. По смисъла на този договор за официални се считат:
а/ документи издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите;
б/ документи, издадени от административни органи;
в/ нотариални документи;
г/ официални удостоверения, като отметки в регистрите, заверени на дати и подписи на частни документи.
3. Документи, които на територията на една от договарящите страни се разглеждат като официални документи придобиват на територията на другата договаряща страна доказателствена сила на официални документи.
ГЪРЦИЯ
Обн. ДВ, бр.49 от 24.06.1980 г., в сила от 26.04.1980 г.
Член 8
Документи
1. Документите, издадени на територията на една от договарящите страни или легализирани от нейни органи в рамките на тяхната компетентност, които са съобразени с установената форма и са подпечатани, се приемат на територията на другата страна без легализация.
2. От легализация се освобождават и частни документи, легализирани от съд или друг компетентен орган на едната от договарящите страни, когато трябва да бъдат представени пред съдилищата или други органи на другата страна.
Обн. ДВ, бр.10 от 31.01.1995 г. ,в сила за Р България от 01.07.1994 г.
Член 23
Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато трябва да се предоставят на територията на другата страна.
Считат се за официални документи по смисъла на този договор:
-документи, издадени от съд, прокуратура и съдия-изпълнител;
-документи, издадени от административни органи;
-нотариални документи;
-официалните удостоверения, като отбелязвания в регистри, заверка на дати и заверка на подписи върху частни документи.
ЙЕМЕН
Обн. ДВ, бр.11 от 07.02.1989 г., в сила от 22.01.1989 г.
Член 18
Признаване на документи
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма и върху които е положен подпис и печат, се признават на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна.
2. Разпоредбите на ал.1 се отнасят и до преписите на документи, заверени от съответния компетентен орган на договарящата страна.
3. Документи, издадени в кръга на компетентността на органите на една от договарящите страни, които се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
КИПЪР
Обн. ДВ, бр.4 от 15.01.1985 г. , в сила от 11.01.1985 г.
Валидност на документите
1. Документи, издадени и удостоверени в надлежната форма, скрепени с официалния печат на компетентния държавен орган или длъжностното лице на една от договарящите страни, не се нуждаят от легализация на територията на другата договаряща страна. Същото се отнася до подписи върху частни документи, заверени от длъжностни лица на една от договарящите страни.
2. Документи, считани за официални на територията на една от договарящите страни, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
КНДР
Обн. ДВ, бр.15 от 20.02.1990 г. , в сила от 15.02.1990 г.
Член 8
Съставяне и заверка на документи
1. Документи, които са съставени или заверени на територията на една от договарящите страни от компетентните органи в установения ред и форма, а така също и официално заверените копия и превод се признават на територията на другата договаряща страна без легализация, ако са подписани и подпечатани от компетентния орган. Това се отнася и за документите, съставени от гражданин, чийто подпис е заверен съгласно действуващите разпоредби на територията на една от договарящите страни.
2. Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни се ползват на територията на другата договаряща страна с доказателствена сила на официални документи.
КУБА
Обн. ДВ, бр. 85 от 31.10.1980 г. , в сила от 25.07.1980 г.
Член 12
Документи, които са съставени или заверени от компетентните органи на територията на едната от договарящите страни или са представени с официално заверен превод според установената форма са валидни на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, чийто подписи са заверени съгласно действуващите разпоредби в съответната договаряща страна.
КУВЕЙТ
Обн. ДВ, бр. 59 от 01.08.1989 г. , в сила от 06.07.1989 г.
Документ, който на територията на една от договарящите страни е издаден или заверен от неин компетентен орган в съответствие с нейните закони, се признава на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписи, поставени върху частен документ, ако е заверен съгласно законодателството на съответната договаряща страна.
2. Разпоредбите на ал.1 се отнасят и до препис на документ, заверен от съответния компетентен орган на договарящата страна.
3. Документ, издаден в кръга на компетентността на органите на едната от договарящите страни, който се счита за официален документ, се счита за официален и на територията на другата договаряща страна.
ЛИБИЯ
Обн. ДВ, бр. 65 от 20.08.1985 г. , в сила от 05.08.1985 г.
Член 19
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна.
2. Разпоредбите на ал.1 се отнасят и до преписите на документите, заверени от съответния компетентен орган на договарящата страна.
3. Документи, издадени в кръга на компетентността на органите на едната от договарящите страни, които се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
МОНГОЛИЯ
Обн. ДВ, бр.88 от 14.11.11969 г. , в сила от 10.04.1969 г.
Член 11
Валидност на документи
1. Документи, които на територията на една от Договарящите страни са били съставени или заверени от органите в пределите на компетентността им съгласно установената форма и върху които е положен печат, се приемат на територията на другата Договаряща страна без всякаква заверка.Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частните документи, ако те са заверени съгласно реда на съответната Договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от Договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствената сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.
Обн. ДВ, бр.37 от 10.05.1963 г., в сила от 20.04.1963 г.
Член 88
1.Документи, които на територията на една от Договарящите страни са били изготвени или заверени от съд или други органи в рамките на тяхната компетентност и съгласно установената форма и са подпечатани, не се нуждаят от друга заверка, за да се използват на територията на другата Договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от Договарящите страни се считат като официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.
Член 89
Преписи и извлечения от документи, които ще бъдат използвани върху територията на другата Договаряща страна, трябва да бъдат заверени от същия орган, който е изготвил или издал документа, или от нотариалния орган или органа, който пази документа.
РУМЪНИЯ
Обн. Изв., бр.18 от 01.03.1960 г., в сила от 04.07.1959 г.
Член 13
Признаване на документи
1. Документи, които са издадени или заверени на територията на една от Договарящите страни от държавен орган или от официално лице в границите на тяхната компетентност, в установената от закона форма и са снабдени с печат, се признават на територията на другата Договаряща страна без друга заверка. Това се отнася и за подписите, които се заверяват съгласно законните разпоредби на една от Договарящите страни.
2. Документи, които на територията на едната Договаряща страна се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.
РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ /и за държавите от бившето ОНД – с
изключение на Литва, Латвия и Естония/
Обн. ДВ, бр.12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1975 г.
Член 12
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
СИРИЯ
Обн. ДВ, бр.53 от 08.07.1980 г. , в сила от 05.12.1977 г.
Член 11
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма и върху които е положен печат, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка.Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствената сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
С Р ЮГОСЛАВИЯ / и за държавите от бившата СФРЮ –
Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения/
Обн., бр.16 от 1.03.11957 г. В сила от 26.01.1957 г.
Член 51
1. Официалните документи, съставени или издадени от съд или от друг държавен орган в едната договаряща държава, ако са снабдени със служебен печат, не е необходимо да се заверяват, за да се използват пред съдилищата и пред другите държавни органи на другата договаряща държава.
2. Същото важи и за преписите от официалните документи, които са заверени от съд или от друг държавен орган.
Член 52
За частните документи, заверени от съд или от друг компетентен държавен орган на едната договаряща държава, не е необходима друга заверка, за да се използват пред съдилищата и пред другите държавни органи на другата договаряща държава.
УНГАРИЯ
Обн. ДВ, бр.29 от 11.04.1967 г. , в сила от 10.03.1967 г.
Член 15
Валидност на документите
1. Документи, които на територията на една от Договарящите страни са били изготвени, подпечатани или заверени от нейните органи в рамките на тяхната компетентност и съгласно установената форма, не се нуждаят от заверка, за да се използват на територията на другата Договаряща страна. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съобразно правилата на съответната Договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от Договарящите страни се считат за официални документи имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.
ФРАНЦИЯ
Обн. ДВ, бр.92 от 28.11.1989 г. В сила от 1.10.1989 г.
Член 23
Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или всякакви други аналогични формалности, когато трябва да бъдат представени на територията на другата страна.
Считат се за официални документи по смисъла на този договор:
- документи, издадени от съд, прокуратура, от съдия-изпълнител и от секретар на съда;
- документите, издадени от административни органи;
- нотариалните актове;
- официалните удостоверения, като отбелязвания в регистри, заверка на определени дати и заверка на подписи върху частни документи.
ЧЕХИЯ / правоприемник по договора е и Словакия/
Обн. ДВ, бр.20 от 14.03.1978 г. , в сила от 06.01.1978 г.
Валидност на документите
1. Документи, които на територията на една от договарящите се страни са били съставени или заверени от органи в пределите на компетентността им съгласно установената форма и върху които е положен печат, се приемат на територията на другата договаряща се страна без всякаква заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно реда на съответната договаряща се страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите се страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща се страна.
------------------------------------- Край на списъка --------------------------------------------